Обичам те
Нощта ми писна -
тъжен дъжд е краят.
На пейката, ей там на края,
със ножче издълбах
„обичам те."
В една от нощите,
в които пияното ми всичко искаше,
в една от нощите, в които нямаше
и
мислеше за... глупости.
Написа
„Обичам те."
В среднощни
писъци,
сблъсъци,
крясъци,
трясъци
земни,
квартални,
паркови,
нощни,
мощни,
прощални,
груби,
загадъчни,
стряскащи,
неморални,
(какво е това?)
Скандали
навсякъде...
Сред всичко това
написах във парка:
„Обичам те!"
А толкова ми беше
писнала
Нощта,
по дяволите!
Със хилядите си псувни,
линейки,
пияни кретени,
трезви кретени,
дъждове и
мъгли...
Мразех нощта,
и деня мразех.
Обичах да държа бира в ръката си
с някакво тъмно и топло усещане,
че тя ще спаси
това малко останало мое -
онова чистото,
десетгодишното,
дърдорещо глупости
от сърцето си...
хлапе.
Помня театъра.
Една съвсем малка вратичка,
през която на сцената
излезе онова „мене" -
непознато и тромаво,
като нощ,
ден,
свещ,
пещ...
Мене
са ме взимали за всякакъв
(това е обяснимо.
Всякакъв съм бил,
наистина!)
И знаеш ли,
тази вратичка
побираше само и единствено
мен.
Вратата към тъмен салон,
във който израснах.
Децата питаха:
- Това е баща ти, а тази с перуката?
- Майка ми - отговарях.
И сякаш всичко бе мое там,
тъмно и страшно,
(Особено потните кукли зад сцената,
гласовете им,
когато се сърдеха.)
Бягах, успях,
и
избягах.
Прашни спомени,
Като нахални
скандали.
Нощните хора
по всякакъв си там,
свой начин,
отмарят(ха!)
- Нощта ми писна - изревах
и станах.
А тъмната, зелена пейка,
останала сама сред зверовете,
ми махаше, дълбаейки
във себе си
„Обичам те,
Обичам те,
Обичам..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
