Обичам те… до смърт
Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла.
Изплъзна се от чувствата ми живи-
стреса стовари ме мъртвешки блед.
Върху очите пъстри облаците сиви
валят и през калта пълзя напред.
Теб търся в неразцъфналите рози
с гърди върху жестоките бодли.
Разкъсан на парчета- некролози
със длани бърша кървави сълзи.
Във себе си не вярвам, че се губя
сред лабиринта на прокълнат сън.
А славеите ми шепнат да се будя,
душата сляпа вика ме… на вън!
На тичинките първородната роса,
отпивам силен,
слабост смъртоносна.
Нектара им изпълва ме… летя!
Възкръсвам
щом сърцето ти докосна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
Благодаря!
