Обичам те… до смърт
Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла.
Изплъзна се от чувствата ми живи-
стреса стовари ме мъртвешки блед.
Върху очите пъстри облаците сиви
валят и през калта пълзя напред.
Теб търся в неразцъфналите рози
с гърди върху жестоките бодли.
Разкъсан на парчета- некролози
със длани бърша кървави сълзи.
Във себе си не вярвам, че се губя
сред лабиринта на прокълнат сън.
А славеите ми шепнат да се будя,
душата сляпа вика ме… на вън!
На тичинките първородната роса,
отпивам силен,
слабост смъртоносна.
Нектара им изпълва ме… летя!
Възкръсвам
щом сърцето ти докосна.
© Борис Борисов All rights reserved.
Благодаря!
