Обичам те… до смърт
Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла.
Изплъзна се от чувствата ми живи-
стреса стовари ме мъртвешки блед.
Върху очите пъстри облаците сиви
валят и през калта пълзя напред.
Теб търся в неразцъфналите рози
с гърди върху жестоките бодли.
Разкъсан на парчета- некролози
със длани бърша кървави сълзи.
Във себе си не вярвам, че се губя
сред лабиринта на прокълнат сън.
А славеите ми шепнат да се будя,
душата сляпа вика ме… на вън!
На тичинките първородната роса,
отпивам силен,
слабост смъртоносна.
Нектара им изпълва ме… летя!
Възкръсвам
щом сърцето ти докосна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
Благодаря!
