Обичам те… до смърт
Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла.
Изплъзна се от чувствата ми живи-
стреса стовари ме мъртвешки блед.
Върху очите пъстри облаците сиви
валят и през калта пълзя напред.
Теб търся в неразцъфналите рози
с гърди върху жестоките бодли.
Разкъсан на парчета- некролози
със длани бърша кървави сълзи.
Във себе си не вярвам, че се губя
сред лабиринта на прокълнат сън.
А славеите ми шепнат да се будя,
душата сляпа вика ме… на вън!
На тичинките първородната роса,
отпивам силен,
слабост смъртоносна.
Нектара им изпълва ме… летя!
Възкръсвам
щом сърцето ти докосна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
Благодаря!