Слънце,обичам твоите лъчи!
Разпръснати във моята стая,
а пред залези и изгреви
от красотата ти немея!
Ти си живот и светлина,
лъчите ти са красота!
Пред тебе цялата земя
се кланя на твоята топлина
Докосваш покривите сиви,
тревички,птички тънкокрили,
целуваш клони разцъфтели
от твоите лъчи запели.
Живот изплетен от лъчи,
даряваш ми от своята песен
докосваш,галиш ми лицето
дори във късна есен.
Дори и зиме в студ и мраз
лъчите ти усещам аз,
проникнали през облаците
как щипеш ме по бузите.
А пролет щом изгрееш
над синьoто небе,
усмихват се кокичетата бели
запявят птички пъстропери.
Лятото докоснато от теб
е жарко и щастливо.
В морето вливаш своите лъчи
и в пасъка заспиваш ти.
Разпръсната във стаята ми бяла,
по устните ми нежно заиграла,
дочувам музиката от лъчи,
със мен тънцуваш слънце ти.
© Евгения Тодорова Все права защищены