13.02.2006 г., 21:34

ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЦЕ

1.7K 0 4


Слънце,обичам твоите лъчи!
Разпръснати във моята стая,
а пред залези  и изгреви
от красотата ти немея!
Ти си живот и светлина,
лъчите ти са красота!
Пред тебе цялата земя
се кланя на твоята топлина
Докосваш покривите сиви,
тревички,птички тънкокрили,
целуваш клони разцъфтели
от твоите лъчи запели.
Живот изплетен от лъчи,
даряваш ми от своята песен
докосваш,галиш ми лицето
дори във късна есен.
Дори и зиме в студ и мраз
лъчите ти усещам аз,
проникнали през облаците
как щипеш ме по бузите.
А пролет щом изгрееш
над синьoто небе,
усмихват се кокичетата бели
запявят птички пъстропери.
Лятото докоснато от теб
е жарко и щастливо.
В морето вливаш своите лъчи
и в пасъка заспиваш ти.
Разпръсната във стаята ми бяла,
по устните ми нежно заиграла,
дочувам музиката от лъчи,
със мен тънцуваш слънце ти.








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...