13 feb 2006, 21:34

ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЦЕ

  Poesía
1.7K 0 4


Слънце,обичам твоите лъчи!
Разпръснати във моята стая,
а пред залези  и изгреви
от красотата ти немея!
Ти си живот и светлина,
лъчите ти са красота!
Пред тебе цялата земя
се кланя на твоята топлина
Докосваш покривите сиви,
тревички,птички тънкокрили,
целуваш клони разцъфтели
от твоите лъчи запели.
Живот изплетен от лъчи,
даряваш ми от своята песен
докосваш,галиш ми лицето
дори във късна есен.
Дори и зиме в студ и мраз
лъчите ти усещам аз,
проникнали през облаците
как щипеш ме по бузите.
А пролет щом изгрееш
над синьoто небе,
усмихват се кокичетата бели
запявят птички пъстропери.
Лятото докоснато от теб
е жарко и щастливо.
В морето вливаш своите лъчи
и в пасъка заспиваш ти.
Разпръсната във стаята ми бяла,
по устните ми нежно заиграла,
дочувам музиката от лъчи,
със мен тънцуваш слънце ти.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...