Feb 13, 2006, 9:34 PM

ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЦЕ

  Poetry
1.7K 0 4


Слънце,обичам твоите лъчи!
Разпръснати във моята стая,
а пред залези  и изгреви
от красотата ти немея!
Ти си живот и светлина,
лъчите ти са красота!
Пред тебе цялата земя
се кланя на твоята топлина
Докосваш покривите сиви,
тревички,птички тънкокрили,
целуваш клони разцъфтели
от твоите лъчи запели.
Живот изплетен от лъчи,
даряваш ми от своята песен
докосваш,галиш ми лицето
дори във късна есен.
Дори и зиме в студ и мраз
лъчите ти усещам аз,
проникнали през облаците
как щипеш ме по бузите.
А пролет щом изгрееш
над синьoто небе,
усмихват се кокичетата бели
запявят птички пъстропери.
Лятото докоснато от теб
е жарко и щастливо.
В морето вливаш своите лъчи
и в пасъка заспиваш ти.
Разпръсната във стаята ми бяла,
по устните ми нежно заиграла,
дочувам музиката от лъчи,
със мен тънцуваш слънце ти.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...