Feb 13, 2006, 9:34 PM

ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЦЕ

  Poetry
1.7K 0 4


Слънце,обичам твоите лъчи!
Разпръснати във моята стая,
а пред залези  и изгреви
от красотата ти немея!
Ти си живот и светлина,
лъчите ти са красота!
Пред тебе цялата земя
се кланя на твоята топлина
Докосваш покривите сиви,
тревички,птички тънкокрили,
целуваш клони разцъфтели
от твоите лъчи запели.
Живот изплетен от лъчи,
даряваш ми от своята песен
докосваш,галиш ми лицето
дори във късна есен.
Дори и зиме в студ и мраз
лъчите ти усещам аз,
проникнали през облаците
как щипеш ме по бузите.
А пролет щом изгрееш
над синьoто небе,
усмихват се кокичетата бели
запявят птички пъстропери.
Лятото докоснато от теб
е жарко и щастливо.
В морето вливаш своите лъчи
и в пасъка заспиваш ти.
Разпръсната във стаята ми бяла,
по устните ми нежно заиграла,
дочувам музиката от лъчи,
със мен тънцуваш слънце ти.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...