Не искам да съм ничия,

Собствеността не е за мен.

Бягам бързо от окови,

Не подлежа на плен.

Твоя ще съм единствено тогава,

когато във вятъра свободен мога да летя,

Дружно с теб да съм по моя воля

И с никого аз няма да те заменя.

Да ходим леко по земята,

Без гръмки думи и суета,

Да можем безмълвно да изразяваме любовта,

За мен, за теб – всичко ще е тя.

Да мога да се скрия в уязвимост,

В дланите горещи да намеря загубеното мое „аз”

Да  не изчисляваме минути, дни, години…

А просто да живеем сега.

Да бъде тихо, не е нужно да показваме  гръмко любовта,

Тя от далеч в тъмнината свети

И няма нужда ни от слънце, ни от луна.

Ако справиш се със волност, мен самата и всичко онова,

Което прави ме не толкова мила, нежна и добра...

Ако приемеш ме пред цялата Вселена,

то тогава само ще мога да се нарека

Не жена твоя, но обичана жена.