Обичана жена
Не искам да съм ничия,
Собствеността не е за мен.
Бягам бързо от окови,
Не подлежа на плен.
Твоя ще съм единствено тогава,
когато във вятъра свободен мога да летя,
Дружно с теб да съм по моя воля
И с никого аз няма да те заменя.
Да ходим леко по земята,
Без гръмки думи и суета,
Да можем безмълвно да изразяваме любовта,
За мен, за теб – всичко ще е тя.
Да мога да се скрия в уязвимост,
В дланите горещи да намеря загубеното мое „аз”
Да не изчисляваме минути, дни, години…
А просто да живеем сега.
Да бъде тихо, не е нужно да показваме гръмко любовта,
Тя от далеч в тъмнината свети
И няма нужда ни от слънце, ни от луна.
Ако справиш се със волност, мен самата и всичко онова,
Което прави ме не толкова мила, нежна и добра...
Ако приемеш ме пред цялата Вселена,
то тогава само ще мога да се нарека
Не жена твоя, но обичана жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
