Обичана жена
Не искам да съм ничия,
Собствеността не е за мен.
Бягам бързо от окови,
Не подлежа на плен.
Твоя ще съм единствено тогава,
когато във вятъра свободен мога да летя,
Дружно с теб да съм по моя воля
И с никого аз няма да те заменя.
Да ходим леко по земята,
Без гръмки думи и суета,
Да можем безмълвно да изразяваме любовта,
За мен, за теб – всичко ще е тя.
Да мога да се скрия в уязвимост,
В дланите горещи да намеря загубеното мое „аз”
Да не изчисляваме минути, дни, години…
А просто да живеем сега.
Да бъде тихо, не е нужно да показваме гръмко любовта,
Тя от далеч в тъмнината свети
И няма нужда ни от слънце, ни от луна.
Ако справиш се със волност, мен самата и всичко онова,
Което прави ме не толкова мила, нежна и добра...
Ако приемеш ме пред цялата Вселена,
то тогава само ще мога да се нарека
Не жена твоя, но обичана жена.
© Кристина All rights reserved.
