Обичаш го, нали?
И с проскубани коси,
и разплакани очи,
милиони пъти наранявал,
сълзите не е заслужавал.
Нима помисли, че ще си разбрана?
В душата болка само ти остана...
обичаш го, нали?!
Недей лъжи сърцето,
със спомен избърши лицето.
Не спирай любовта да му показваш,
дори той да не я познава,
раздай се пак, но забрави какво ти обещава.
И ти красиви думи можеш да изричаш...
и вярваш в тях, аз знам, че го обичаш.
Ще му простиш, нали?
Очи за всичко ще затвориш,
тъгата в себе си дълбоко скрила...
излишно е да спориш.
Не, не е виновен той,
сама ще се раниш,
аз знам, ще му простиш.
Някой ден ще разбере, че те е изгубил -
ще бъде късно, така обикновено става.
Но ти ще си тук, нали?
Все още вярваща, обичаща,
намерила отново сили да се бори.
Почувствай го - сърцето му...
и той с него не може да спори.
Аз знам, ще бъдеш тук...
за теб не съществува друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилислава Пламенова Все права защищены
