И с проскубани коси,

и разплакани очи,

милиони пъти наранявал,

 сълзите не е заслужавал.

Нима помисли, че ще си разбрана?

В душата болка само ти остана...

обичаш го, нали?!

Недей лъжи сърцето,

със спомен избърши лицето.

Не спирай любовта да му показваш,

 дори той да не я познава,

раздай се пак, но забрави какво ти обещава.

И ти красиви думи можеш да изричаш...

и вярваш в тях, аз знам, че го обичаш.

Ще му простиш, нали?

Очи за всичко ще затвориш,

тъгата в себе си дълбоко скрила...

излишно е да спориш.

Не, не е виновен той,

сама ще се раниш,

аз знам, ще му простиш.

Някой ден ще разбере, че те е изгубил -

ще бъде късно, така обикновено става.

Но ти ще си тук, нали?

Все още вярваща, обичаща,

намерила отново сили да се бори.

Почувствай го - сърцето му...

и той с него не може да спори.

Аз знам, ще бъдеш тук...

за теб не съществува друг.