Обичаш го, нали?
И с проскубани коси,
и разплакани очи,
милиони пъти наранявал,
сълзите не е заслужавал.
Нима помисли, че ще си разбрана?
В душата болка само ти остана...
обичаш го, нали?!
Недей лъжи сърцето,
със спомен избърши лицето.
Не спирай любовта да му показваш,
дори той да не я познава,
раздай се пак, но забрави какво ти обещава.
И ти красиви думи можеш да изричаш...
и вярваш в тях, аз знам, че го обичаш.
Ще му простиш, нали?
Очи за всичко ще затвориш,
тъгата в себе си дълбоко скрила...
излишно е да спориш.
Не, не е виновен той,
сама ще се раниш,
аз знам, ще му простиш.
Някой ден ще разбере, че те е изгубил -
ще бъде късно, така обикновено става.
Но ти ще си тук, нали?
Все още вярваща, обичаща,
намерила отново сили да се бори.
Почувствай го - сърцето му...
и той с него не може да спори.
Аз знам, ще бъдеш тук...
за теб не съществува друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилислава Пламенова Всички права запазени
