8 февр. 2011 г., 14:44

Обичта 

  Поэзия
426 0 0


Обичта... Защо понякога тя закъснява,
сърцето кара дълго да боли?...
Главата ми започна веч да побелява,
в душата праща хиляди стрели.

Тя дълго в нея тихичко си тлее,
без пламък тя не може да гори.
И дълго нежно, нежно тя ми грее,
но кога с красотата си ще ни дари?

Нечакана при нас тя често се явява,
преминала през урагани без да изгори.
С ярка светлина тогава ни огрява,
с красивото - обичам те! - ще ни дари.

03.02.2011г.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??