Обичта... Защо понякога тя закъснява,
сърцето кара дълго да боли?...
Главата ми започна веч да побелява,
в душата праща хиляди стрели.
Тя дълго в нея тихичко си тлее,
без пламък тя не може да гори.
И дълго нежно, нежно тя ми грее,
но кога с красотата си ще ни дари?
Нечакана при нас тя често се явява,
преминала през урагани без да изгори.
С ярка светлина тогава ни огрява,
с красивото - обичам те! - ще ни дари.
03.02.2011г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
