Обичта
Обичта... Защо понякога тя закъснява,
сърцето кара дълго да боли?...
Главата ми започна веч да побелява,
в душата праща хиляди стрели.
Тя дълго в нея тихичко си тлее,
без пламък тя не може да гори.
И дълго нежно, нежно тя ми грее,
но кога с красотата си ще ни дари?
Нечакана при нас тя често се явява,
преминала през урагани без да изгори.
С ярка светлина тогава ни огрява,
с красивото - обичам те! - ще ни дари.
03.02.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
