19 июл. 2012 г., 14:01

Обичта на мама

1.1K 0 2

Обичта на мама

 

Обичаше ни мама всичките,

искаше да бъде все сред нас.

Успокоена, щом ни видеше,

смееше се тя на глас.

 

Милата, колко често ни викаше,

сготвила чорбица бобена с много лук.

Чакаше ни и искаше

да похапнем с нея тук.

 

Слушаше смеха ни

и веселия глъч на нашите деца.

Нагоре поглеждаше,

за всички се молеше тя.

 

Стоя сега на двора

 и си мисля за хиляди неща.

Как чакаше ни мама,

но си отиде от тази земя.

 

Застанала сега на прага,

срещам сякаш погледа ù благ.

А портретът от стената ми говори

отново и отново за нея пак!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е г-жа Брайчева,много обичах майка си,но тя остана само в моите спомени.Зная,че с всички е така.Тази седмица ще завърша с още едно посветено на нея стих.Дано Ви хареса!Благодяря и поздрав и от мен!
  • Много мило стихотворение, едва ли има по-силна от обичта на майката. Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...