Обичта на мама
Обичаше ни мама всичките,
искаше да бъде все сред нас.
Успокоена, щом ни видеше,
смееше се тя на глас.
Милата, колко често ни викаше,
сготвила чорбица бобена с много лук.
Чакаше ни и искаше
да похапнем с нея тук.
Слушаше смеха ни
и веселия глъч на нашите деца.
Нагоре поглеждаше,
за всички се молеше тя.
Стоя сега на двора
и си мисля за хиляди неща.
Как чакаше ни мама,
но си отиде от тази земя.
Застанала сега на прага,
срещам сякаш погледа ù благ.
А портретът от стената ми говори
отново и отново за нея пак!
© Мария Всички права запазени