19.07.2012 г., 14:01

Обичта на мама

1.1K 0 2

Обичта на мама

 

Обичаше ни мама всичките,

искаше да бъде все сред нас.

Успокоена, щом ни видеше,

смееше се тя на глас.

 

Милата, колко често ни викаше,

сготвила чорбица бобена с много лук.

Чакаше ни и искаше

да похапнем с нея тук.

 

Слушаше смеха ни

и веселия глъч на нашите деца.

Нагоре поглеждаше,

за всички се молеше тя.

 

Стоя сега на двора

 и си мисля за хиляди неща.

Как чакаше ни мама,

но си отиде от тази земя.

 

Застанала сега на прага,

срещам сякаш погледа ù благ.

А портретът от стената ми говори

отново и отново за нея пак!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е г-жа Брайчева,много обичах майка си,но тя остана само в моите спомени.Зная,че с всички е така.Тази седмица ще завърша с още едно посветено на нея стих.Дано Ви хареса!Благодяря и поздрав и от мен!
  • Много мило стихотворение, едва ли има по-силна от обичта на майката. Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...