Обичта на мама
Обичта на мама
Обичаше ни мама всичките,
искаше да бъде все сред нас.
Успокоена, щом ни видеше,
смееше се тя на глас.
Милата, колко често ни викаше,
сготвила чорбица бобена с много лук.
Чакаше ни и искаше
да похапнем с нея тук.
Слушаше смеха ни
и веселия глъч на нашите деца.
Нагоре поглеждаше,
за всички се молеше тя.
Стоя сега на двора
и си мисля за хиляди неща.
Как чакаше ни мама,
но си отиде от тази земя.
Застанала сега на прага,
срещам сякаш погледа ù благ.
А портретът от стената ми говори
отново и отново за нея пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени