yotovava (Валентина Йотова)
2630 22207
21 июн. 2024 г., 15:18

Обител 

  Поэзия
151 1 4

ОБИТЕЛ

 

Иззидали сме си стена –

и аз не мога да те видя,

не смея да те обвиня

в ненавист, злоба, мъст, обида,

и да те милна – не успях,

ръка да вдигна – не сполучих,

да чуя светлия ти смях,

да те нахокам като куче,

да ти разкажа своя сън,

или страха ти да отнема.

Връз мене се стовари гръм.

Не ми остана капка време –

за нищо – нито за любов,

за думи – дълго премълчани.

Като мушица о стъкло

се блъскам и покривам с рани.

С теб ми е нужна в този свят

една-единствена обител.

Ако се чувстваш с мен благат,

да сринем – моля те! – стените.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??