Облачни мисли...
Небето в смут разплакващо немее,
заплашва с дъжд и гони Пролетта!
И птиците дори, дори и те не пеят,
в природата, уви познали горестта.
А силните или - прехвалените хора,
оказва се, че имат и своя господар,
предаваме духа, изпадайки в умора,
копнеещи светлик. И пътят на Икар!
За някои: Човек е божие творение.
Добре, но аз да питам: Кой е Бог...
Или сме на примати продължение?
Но, Дарвине... Това пък си е шок!
Планетата, май страшно си я бива,
бих вдигнал за избиращият - тост,
че друга твар едва ли съществува,
подобна - сред вселенската ни Ос?
Щастливци сме! Животът е Магия!
И чудо е човекът, земята ни е Рай,
а огънят отгоре - могъщата стихия,
що сдържа тъй безмилостния край!
Но нужно е - и ний да се потрудим
и утре да го има искрящия ни свят!
Знам, глупаво е всичко да изгубим,
оставяйки потомството всред хлад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
