Apr 7, 2010, 2:14 PM  

Облачни мисли... 

  Poetry » Phylosophy
2333 0 46
Небето в смут разплакващо немее,
заплашва с дъжд и гони Пролетта!
И птиците дори, дори и те не пеят,
в природата, уви познали горестта.
А силните или - прехвалените хора,
оказва се, че имат и своя господар,
предаваме духа, изпадайки в умора,
копнеещи светлик. И пътят на Икар!
За някои: Човек е божие творение.
Добре, но аз да питам: Кой е Бог...
Или сме на примати продължение?
Но, Дарвине... Това пък си е шок! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??