7.04.2010 г., 14:14 ч.  

Облачни мисли... 

  Поезия » Философска
2332 0 46
Небето в смут разплакващо немее,
заплашва с дъжд и гони Пролетта!
И птиците дори, дори и те не пеят,
в природата, уви познали горестта.
А силните или - прехвалените хора,
оказва се, че имат и своя господар,
предаваме духа, изпадайки в умора,
копнеещи светлик. И пътят на Икар!
За някои: Човек е божие творение.
Добре, но аз да питам: Кой е Бог...
Или сме на примати продължение?
Но, Дарвине... Това пък си е шок! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??