Облаци
Облаци
Днес слънцето не изгря за мен,
не попари сенчести очи,
не изтръгна стона болезнен,
спотаен във моите гърди.
Незабележима, като мокра птичка
крия натежала глава под крило си
и на уста ми е песен лична,
на сърце ми - тези жални вопли:
под лъчите ти да се стопля,
да пърхам, високо да литна,
при тебе, мое слънце, да ида...
23. I. 2008
Цикъл 5
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кера Господинова Все права защищены
безуммно мми хареса!
