Облаци
Днес слънцето не изгря за мен,
не попари сенчести очи,
не изтръгна стона болезнен,
спотаен във моите гърди.
Незабележима, като мокра птичка
крия натежала глава под крило си
и на уста ми е песен лична,
на сърце ми - тези жални вопли:
под лъчите ти да се стопля,
да пърхам, високо да литна,
при тебе, мое слънце, да ида...
23. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
безуммно мми хареса!