didida (Кера Господинова) didida (Кера Господинова)
17
26.02.2008 г., 20:00

Облаци

983 0 3
 

Облаци

 

Днес слънцето не изгря за мен,

не попари сенчести очи,

не изтръгна стона болезнен,

спотаен във моите гърди.

 

Незабележима, като мокра птичка

крия натежала глава под крило си

и на уста ми е песен лична,

на сърце ми - тези жални вопли:

 

под лъчите ти да се стопля,

да пърхам, високо да литна,

при тебе, мое слънце, да ида...

 

23. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0