25 дек. 2014 г., 16:28

Облагородяване

454 0 0

Облагородяване

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих,
дори със него аз съм награден!

И нашата любов е споделена.
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха, при туй с остена,
юларите си  аз  пак ще държа.

От любовта си с пълни шепи взимам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима
и смятам, че в живота съм успял!

Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
Щом ти сърцето си раздаваш,
изпразваш си сърцето от "злина".

Туй чувство  мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит,
с това не търся лесната си слава,
а светът ми току-що открит!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...