25 дек. 2014 г., 16:28

Облагородяване

453 0 0

Облагородяване

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих,
дори със него аз съм награден!

И нашата любов е споделена.
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха, при туй с остена,
юларите си  аз  пак ще държа.

От любовта си с пълни шепи взимам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима
и смятам, че в живота съм успял!

Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
Щом ти сърцето си раздаваш,
изпразваш си сърцето от "злина".

Туй чувство  мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит,
с това не търся лесната си слава,
а светът ми току-що открит!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...