25.12.2014 г., 16:28

Облагородяване

450 0 0

Облагородяване

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих,
дори със него аз съм награден!

И нашата любов е споделена.
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха, при туй с остена,
юларите си  аз  пак ще държа.

От любовта си с пълни шепи взимам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима
и смятам, че в живота съм успял!

Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
Щом ти сърцето си раздаваш,
изпразваш си сърцето от "злина".

Туй чувство  мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит,
с това не търся лесната си слава,
а светът ми току-що открит!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...