Dec 25, 2014, 4:28 PM

Облагородяване

  Poetry » Love
455 0 0

Облагородяване

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих,
дори със него аз съм награден!

И нашата любов е споделена.
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха, при туй с остена,
юларите си  аз  пак ще държа.

От любовта си с пълни шепи взимам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима
и смятам, че в живота съм успял!

Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
Щом ти сърцето си раздаваш,
изпразваш си сърцето от "злина".

Туй чувство  мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит,
с това не търся лесната си слава,
а светът ми току-що открит!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....