24 окт. 2007 г., 12:15

Облечена в мълчание...

1.3K 0 13
 

 

     Облечена в мълчание...

 

Ако мога да съм златна рибка...

Обещавам да изпълня едно твое желание...

И ти да ми прошепнеш:

 "Облечи се само в моето мълчание..."

Тогава може би ще разберем

какво е да умножим един красив миг по вечност...

И няма да нарушаваме тишината...

Пръстите стават неудържими -

посланици на всички сетива са...

И се разбъркват клетките...

Като в обърната стъклена сфера.

А ние следваме полета им...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно мълчание... а казва много в своето безмълвие...
    И тишината понякога говори!
    Поздрави, Павли!
  • Мълчанието... като необятна вселена... Благодаря, че прочетохте и отделите от времето си, за да усетите едно мълчание!
  • Мълчанието.Каква дълбока тема! И много странна за всеки...и всичко...
    _________________
    Странно е, когато чакаме отговори в себе си.
  • Браво, Павлина!
    Много хубав стих!
  • Златна си, мила Павлина!
    Сияеш като Слънчице.С обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...