Oct 24, 2007, 12:15 PM

Облечена в мълчание...

  Poetry » Love
1.3K 0 13
 

 

     Облечена в мълчание...

 

Ако мога да съм златна рибка...

Обещавам да изпълня едно твое желание...

И ти да ми прошепнеш:

 "Облечи се само в моето мълчание..."

Тогава може би ще разберем

какво е да умножим един красив миг по вечност...

И няма да нарушаваме тишината...

Пръстите стават неудържими -

посланици на всички сетива са...

И се разбъркват клетките...

Като в обърната стъклена сфера.

А ние следваме полета им...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно мълчание... а казва много в своето безмълвие...
    И тишината понякога говори!
    Поздрави, Павли!
  • Мълчанието... като необятна вселена... Благодаря, че прочетохте и отделите от времето си, за да усетите едно мълчание!
  • Мълчанието.Каква дълбока тема! И много странна за всеки...и всичко...
    _________________
    Странно е, когато чакаме отговори в себе си.
  • Браво, Павлина!
    Много хубав стих!
  • Златна си, мила Павлина!
    Сияеш като Слънчице.С обич.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...