Облечена в мълчание...
Ако мога да съм златна рибка...
Обещавам да изпълня едно твое желание...
И ти да ми прошепнеш:
"Облечи се само в моето мълчание..."
Тогава може би ще разберем
какво е да умножим един красив миг по вечност...
И няма да нарушаваме тишината...
Пръстите стават неудържими -
посланици на всички сетива са...
И се разбъркват клетките...
Като в обърната стъклена сфера.
А ние следваме полета им...
© Павлина Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
