24 oct 2007, 12:15

Облечена в мълчание...

1.3K 0 13
 

 

     Облечена в мълчание...

 

Ако мога да съм златна рибка...

Обещавам да изпълня едно твое желание...

И ти да ми прошепнеш:

 "Облечи се само в моето мълчание..."

Тогава може би ще разберем

какво е да умножим един красив миг по вечност...

И няма да нарушаваме тишината...

Пръстите стават неудържими -

посланици на всички сетива са...

И се разбъркват клетките...

Като в обърната стъклена сфера.

А ние следваме полета им...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно мълчание... а казва много в своето безмълвие...
    И тишината понякога говори!
    Поздрави, Павли!
  • Мълчанието... като необятна вселена... Благодаря, че прочетохте и отделите от времето си, за да усетите едно мълчание!
  • Мълчанието.Каква дълбока тема! И много странна за всеки...и всичко...
    _________________
    Странно е, когато чакаме отговори в себе си.
  • Браво, Павлина!
    Много хубав стих!
  • Златна си, мила Павлина!
    Сияеш като Слънчице.С обич.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...