24.10.2007 г., 12:15

Облечена в мълчание...

1.3K 0 13
 

 

     Облечена в мълчание...

 

Ако мога да съм златна рибка...

Обещавам да изпълня едно твое желание...

И ти да ми прошепнеш:

 "Облечи се само в моето мълчание..."

Тогава може би ще разберем

какво е да умножим един красив миг по вечност...

И няма да нарушаваме тишината...

Пръстите стават неудържими -

посланици на всички сетива са...

И се разбъркват клетките...

Като в обърната стъклена сфера.

А ние следваме полета им...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно мълчание... а казва много в своето безмълвие...
    И тишината понякога говори!
    Поздрави, Павли!
  • Мълчанието... като необятна вселена... Благодаря, че прочетохте и отделите от времето си, за да усетите едно мълчание!
  • Мълчанието.Каква дълбока тема! И много странна за всеки...и всичко...
    _________________
    Странно е, когато чакаме отговори в себе си.
  • Браво, Павлина!
    Много хубав стих!
  • Златна си, мила Павлина!
    Сияеш като Слънчице.С обич.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...