Облечена в мълчание...
Ако мога да съм златна рибка...
Обещавам да изпълня едно твое желание...
И ти да ми прошепнеш:
"Облечи се само в моето мълчание..."
Тогава може би ще разберем
какво е да умножим един красив миг по вечност...
И няма да нарушаваме тишината...
Пръстите стават неудържими -
посланици на всички сетива са...
И се разбъркват клетките...
Като в обърната стъклена сфера.
А ние следваме полета им...
© Павлина Петрова Всички права запазени
И тишината понякога говори!
Поздрави, Павли!