24.10.2007 г., 12:15

Облечена в мълчание...

1.3K 0 13
 

 

     Облечена в мълчание...

 

Ако мога да съм златна рибка...

Обещавам да изпълня едно твое желание...

И ти да ми прошепнеш:

 "Облечи се само в моето мълчание..."

Тогава може би ще разберем

какво е да умножим един красив миг по вечност...

И няма да нарушаваме тишината...

Пръстите стават неудържими -

посланици на всички сетива са...

И се разбъркват клетките...

Като в обърната стъклена сфера.

А ние следваме полета им...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно мълчание... а казва много в своето безмълвие...
    И тишината понякога говори!
    Поздрави, Павли!
  • Мълчанието... като необятна вселена... Благодаря, че прочетохте и отделите от времето си, за да усетите едно мълчание!
  • Мълчанието.Каква дълбока тема! И много странна за всеки...и всичко...
    _________________
    Странно е, когато чакаме отговори в себе си.
  • Браво, Павлина!
    Много хубав стих!
  • Златна си, мила Павлина!
    Сияеш като Слънчице.С обич.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...