30 мая 2008 г., 14:10

Облог

656 0 8

Да можех, Господи, да знам

с каква съдба си ме орисал,

облог със нея бих подписал,

че духа си няма да предам.

 

Но що да сторя, Господи, кажи ми,

молитви ти отправям всеки ден,

че все душата ме боли, тежи ми,

дано да чуеш, Боже, някога и мен.

 

Прости ми, Господи, за греховете,

за думите, изречени във гняв,

слова, с които скърших цветовете

на непорочния ти свят.

 

Дали пък аз неука съм, не зная,

божественото слово да измоля,

та себе си да    разгадая

със дух сломен, с безсилна воля.

 

О, чуй ме, Боже, помогни ми

във моя труден, земен път,

духа и волята върни ми

със силата на твойта кръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....