Да можех, Господи, да знам
с каква съдба си ме орисал,
облог със нея бих подписал,
че духа си няма да предам.
Но що да сторя, Господи, кажи ми,
молитви ти отправям всеки ден,
че все душата ме боли, тежи ми,
дано да чуеш, Боже, някога и мен.
Прости ми, Господи, за греховете,
за думите, изречени във гняв,
слова, с които скърших цветовете
на непорочния ти свят.
Дали пък аз неука съм, не зная,
божественото слово да измоля,
та себе си да разгадая
със дух сломен, с безсилна воля.
О, чуй ме, Боже, помогни ми
във моя труден, земен път,
духа и волята върни ми
със силата на твойта кръв.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены