30.05.2008 г., 14:10

Облог

659 0 8

Да можех, Господи, да знам

с каква съдба си ме орисал,

облог със нея бих подписал,

че духа си няма да предам.

 

Но що да сторя, Господи, кажи ми,

молитви ти отправям всеки ден,

че все душата ме боли, тежи ми,

дано да чуеш, Боже, някога и мен.

 

Прости ми, Господи, за греховете,

за думите, изречени във гняв,

слова, с които скърших цветовете

на непорочния ти свят.

 

Дали пък аз неука съм, не зная,

божественото слово да измоля,

та себе си да    разгадая

със дух сломен, с безсилна воля.

 

О, чуй ме, Боже, помогни ми

във моя труден, земен път,

духа и волята върни ми

със силата на твойта кръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...