5 янв. 2011 г., 20:40

Обрат

1K 0 15

ОБРАТ

 

 

 

И днес мечтите ме излъгаха.

Луната не дойде на среща, както обеща.

Звездите са потънали във дългове

към някакъв небесен стар лихвар,

приятел на нощта.

Надеждите се изпокриха като кестени

под есенни окапали листа и прегоряха.

Но малко птиче ми донесе песен

на възторжените си крилца

и неусетно станах весел,

и пак запях мечта подир мечта,

а луната пак е влюбена принцеса

и ниже от звезди-жълтици

огърлица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...