Jan 5, 2011, 8:40 PM

Обрат

  Poetry » Other
1K 0 15

ОБРАТ

 

 

 

И днес мечтите ме излъгаха.

Луната не дойде на среща, както обеща.

Звездите са потънали във дългове

към някакъв небесен стар лихвар,

приятел на нощта.

Надеждите се изпокриха като кестени

под есенни окапали листа и прегоряха.

Но малко птиче ми донесе песен

на възторжените си крилца

и неусетно станах весел,

и пак запях мечта подир мечта,

а луната пак е влюбена принцеса

и ниже от звезди-жълтици

огърлица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...