30 мар. 2010 г., 14:30

Обречен

765 0 11

 

Написах много стихове горчиви

и всичко много пъти преживях...

Написах също – някои красиви,

със образи-мечти и в миг прозрях:

Не мога красотата да опиша!

Реално нямам просто този шанс!

И затова, докато още дишам,

в мечтите си ще бродя – като в транс...

Орисан съм навярно все да търся...

И сигурно така ще е до края -

от урагани вътрешни разкъсан

и мамен - от окото на безкрая...

И нека миналото ми горчиво

във старите ми стихове умира...

Мечтите пак остават си красиви...

И в тях утеха винаги намирам...

 

19/03/2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С твое позволение, вместо коментар, ще ти напиша следното:
    "Дорде е младост още.
    Посади две лози.
    Та когато старост те възседне.
    И съзнаеш, че бъдещето е зад теб.
    Тури Ерато на колене.
    Пък три стакана напълни.
    Един със вино руйно.
    Другият - със сълзи.
    А третият...
    Със Надежда и мечти!
    В тях перо си натопи.
    И пак пиши! Пиши. Пиши...
    ... "
    Поздравявам те за поетическото проникновение!
  • Страхотен стих!Поздрав!
  • "Мечтите пак остават си красиви...
    И в тях утеха винаги намирам..."
    Тъжно!!!
    Ако не друго, мечтателят поне вече се е запознал с реалността!!!
    Мечтателят може да намери пътя и да вземе живота си в ръце!!!
  • Красиво написано и носи интересен смисъл..идеята за красотата погледната през погледа на миналото и бъдещето...вечно търсещият..всички вечно търсим.
    Поздрави!
  • Търсещият винаги намира,независимо от трудностите по пътя.Мечтите са безплатни,но защо да си оставаш само с тях? Страхотен стих! Успех!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...