8 окт. 2019 г., 08:04

Обречен с мен да си вечен

973 7 14

Ще ме носиш до края,

твоят ключ съм за Рая,

късно е вече - отърване няма,

осъден без право-замяна!

 

Крива-права, зла или бяла,

гневна стихия, помитаща лава,

удар под кръста, нежна милувка,

сладка болка и отровна целувка;

 

Дните съдбовни, нощи омайни,

гола-греховна, облечена в тайни,

към залеза вечен ръка за ръка,

ти си обречен, с тебе вървя!

 

08,10,2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щастлив трябва да е този,за когото са писани стиховете.Нека любовта ви бъде дълга и щастлива.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - на такава съдба ѝ казват "камък на шия"!

    Благодаря ти, вихрогоне!
  • Човек знае ли съдбата си особено ако е обречен.
    Поздрав!
  • Благодаря, Ангелче!
    Благодаря ви и за "любими"!
  • Иржи (Ирина Филипова) - кантар няма! коя луда да му даде! 😅!каквото е дробил, това да си яде!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...