20 апр. 2006 г., 11:20

Обречен си без мен

805 0 6
Не можеш да се скриеш,
за мене си роден.
Където и да идеш,
ще бъдеш в моя плен.

Обречен си-ти знаеш,
без мойта светлина,
без нея ще се скиташ
самотен по света.

И лед ще те сковава
и зной ще те гнети,
тайфуни ще бушуват
в твоите гърди.

А, аз съм топла зима
и нежен бриз в нощта,
оазисът в пустиня
и живата вода.

Светулка ще ти пратя
от мойта светлина,
за да намериш пътя
към моята душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...