diesto (Данаил Антонов)
127 1K

15 сент. 2023 г., 20:55

Обречена

Поэзия » Любовная

510 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене,

след всички - тялом разсъблечени,

които знаят да отнемат.

И в гладни мигове за откровения,

когато искам топлината ѝ,

аз всъщност бълвам извинения,

че имам болки във душата...

Каква агония на средна възраст!

И още повече недоумявам,

как "никога" е повече от "късно",

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува,

и взимането не е, като даване.

Без обич само съществуваме,

а аз умирам да те изживявам!

©тихопат

Данаил Антонов

12.09.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0