diesto (Данаил Антонов)
127 1K

15 сент. 2023 г., 20:55

Обречена

Поэзия » Любовная

515 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене,

след всички - тялом разсъблечени,

които знаят да отнемат.

И в гладни мигове за откровения,

когато искам топлината ѝ,

аз всъщност бълвам извинения,

че имам болки във душата...

Каква агония на средна възраст!

И още повече недоумявам,

как "никога" е повече от "късно",

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува,

и взимането не е, като даване.

Без обич само съществуваме,

а аз умирам да те изживявам!

©тихопат

Данаил Антонов

12.09.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...