15.09.2023 г., 20:55

Обречена

509 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене, 

след всички - тялом разсъблечени, 

които знаят да отнемат. 

И в гладни мигове за откровения, 

когато искам топлината ѝ, 

аз всъщност бълвам извинения, 

че имам болки във душата... 

Каква агония на средна възраст! 

И още повече недоумявам, 

как "никога" е повече от "късно", 

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува, 

и взимането не е, като даване. 

Без обич само съществуваме, 

а аз умирам да те изживявам! 

 

©тихопат

Данаил Антонов 

12.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...