Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене, 

след всички - тялом разсъблечени, 

които знаят да отнемат. 

И в гладни мигове за откровения, 

когато искам топлината ѝ, 

аз всъщност бълвам извинения, 

че имам болки във душата... 

Каква агония на средна възраст! 

И още повече недоумявам, 

как "никога" е повече от "късно", 

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува, 

и взимането не е, като даване. 

Без обич само съществуваме, 

а аз умирам да те изживявам! 

©тихопат

Данаил Антонов 

12.09.2023