diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
15.09.2023 г., 20:55

Обречена

512 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене, 

след всички - тялом разсъблечени, 

които знаят да отнемат. 

И в гладни мигове за откровения, 

когато искам топлината ѝ, 

аз всъщност бълвам извинения, 

че имам болки във душата... 

Каква агония на средна възраст! 

И още повече недоумявам, 

как "никога" е повече от "късно", 

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува, 

и взимането не е, като даване. 

Без обич само съществуваме, 

а аз умирам да те изживявам! 

 

©тихопат

Данаил Антонов 

12.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0