Обречена
Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения,
когато искам топлината ѝ,
аз всъщност бълвам извинения,
че имам болки във душата...
Каква агония на средна възраст!
И още повече недоумявам,
как "никога" е повече от "късно",
но щом се сбъдне, полудявам...
Така, че логиката тържествува,
и взимането не е, като даване.
Без обич само съществуваме,
а аз умирам да те изживявам!
©тихопат
Данаил Антонов
12.09.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
