diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Sep 15, 2023, 8:55 PM

Обречена

  Poetry » Love
513 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене, 

след всички - тялом разсъблечени, 

които знаят да отнемат. 

И в гладни мигове за откровения, 

когато искам топлината ѝ, 

аз всъщност бълвам извинения, 

че имам болки във душата... 

Каква агония на средна възраст! 

И още повече недоумявам, 

как "никога" е повече от "късно", 

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува, 

и взимането не е, като даване. 

Без обич само съществуваме, 

а аз умирам да те изживявам! 

 

©тихопат

Данаил Антонов 

12.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0