Sep 15, 2023, 8:55 PM

Обречена

  Poetry » Love
507 0 1

Отдавна знам, че е обречена

онази, дето ще се влюби в мене, 

след всички - тялом разсъблечени, 

които знаят да отнемат. 

И в гладни мигове за откровения, 

когато искам топлината ѝ, 

аз всъщност бълвам извинения, 

че имам болки във душата... 

Каква агония на средна възраст! 

И още повече недоумявам, 

как "никога" е повече от "късно", 

но щом се сбъдне, полудявам...

Така, че логиката тържествува, 

и взимането не е, като даване. 

Без обич само съществуваме, 

а аз умирам да те изживявам! 

 

©тихопат

Данаил Антонов 

12.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...