23 июл. 2019 г., 20:23  

Обречена любов

1.6K 7 14

Такава винаги ще я запомни:

отчаяна, със молещи  очи -

изпълнени със мъка  и огромни...

Гласът задавен в него пак звучи…

 

Той крачките като беглец усилва -

обратно да не тръгне в някой миг

и нежно със ръка да я помилва!...

А във гърдите му напира вик!...

 

Такава участ тя не заслужава –

с най-святото си чувство го дари!..

И в него пари  то като жарава,

дълбока рана сякаш го гори!...

 

Тя връхлетя внезапна и тревожна,

без шанс да оцелее, в лош момент -

една любов, по принцип  невъзможна,

обречена от първия й  ден!...

 

Далеч назад  остават  силуети...

жената със помръкнало лице...

Унило и крайпътните дървета

прощално махат с клоните-ръце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти е харесал този стих!...
  • Много автори пишат от първо лице,и изразяват лични преживявания,дори си го признават после в коментарите,но ония,които говорят от името на лирически герой и толкова истински го сътворяват,че понякога читателя може да сбърка...Аз веднъж,още много "зелена",се заех да успокоявам да дам съвет!! и авторката дори малко се обиди....Сега вече узрях....Докато в трето лице си е ясно...Но какъвто и да е начина,съвършен си,Роби!
  • Веси, Петре, Светла, привет!...Разбирам, че стихотворението ви е докоснало!...Благодаря за разбирането!...
  • Знам, за какво говориш, Роби...
  • Покъртителни образи!
    - Защо си причиняваме това?
    Не можем да живеем без Любов!
    Въпрос и отговор...
    Сърцето избира болката, но - болка от любов, пред пустотата и забравата.
    Така го усетих аз.
    Поздрави, Роби!
    Бих искал да ти стисна ръката, силно и по мъжки, за това, което си сътворил!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...