Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Jul 23, 2019, 8:23 PM  

Обречена любов

  Poetry
1.6K 7 14

Такава винаги ще я запомни:

отчаяна, със молещи  очи -

изпълнени със мъка  и огромни...

Гласът задавен в него пак звучи…

 

Той крачките като беглец усилва -

обратно да не тръгне в някой миг

и нежно със ръка да я помилва!...

А във гърдите му напира вик!...

 

Такава участ тя не заслужава –

с най-святото си чувство го дари!..

И в него пари  то като жарава,

дълбока рана сякаш го гори!...

 

Тя връхлетя внезапна и тревожна,

без шанс да оцелее, в лош момент -

една любов, по принцип  невъзможна,

обречена от първия й  ден!...

 

Далеч назад  остават  силуети...

жената със помръкнало лице...

Унило и крайпътните дървета

прощално махат с клоните-ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Радвам се, че ти е харесал този стих!...
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Много автори пишат от първо лице,и изразяват лични преживявания,дори си го признават после в коментарите,но ония,които говорят от името на лирически герой и толкова истински го сътворяват,че понякога читателя може да сбърка...Аз веднъж,още много "зелена",се заех да успокоявам да дам съвет!! и авторката дори малко се обиди....Сега вече узрях....Докато в трето лице си е ясно...Но какъвто и да е начина,съвършен си,Роби!
  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Веси, Петре, Светла, привет!...Разбирам, че стихотворението ви е докоснало!...Благодаря за разбирането!...
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Знам, за какво говориш, Роби...
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Покъртителни образи!
    - Защо си причиняваме това?
    Не можем да живеем без Любов!
    Въпрос и отговор...
    Сърцето избира болката, но - болка от любов, пред пустотата и забравата.
    Така го усетих аз.
    Поздрави, Роби!
    Бих искал да ти стисна ръката, силно и по мъжки, за това, което си сътворил!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0