Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва -
обратно да не тръгне в някой миг
и нежно със ръка да я помилва!...
А във гърдите му напира вик!...
Такава участ тя не заслужава –
с най-святото си чувство го дари!..
И в него пари то като жарава,
дълбока рана сякаш го гори!... ...