Обречена любов
Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва -
обратно да не тръгне в някой миг
и нежно със ръка да я помилва!...
А във гърдите му напира вик!...
Такава участ тя не заслужава –
с най-святото си чувство го дари!..
И в него пари то като жарава,
дълбока рана сякаш го гори!...
Тя връхлетя внезапна и тревожна,
без шанс да оцелее, в лош момент -
една любов, по принцип невъзможна,
обречена от първия й ден!...
Далеч назад остават силуети...
жената със помръкнало лице...
Унило и крайпътните дървета
прощално махат с клоните-ръце...
© Роберт All rights reserved.
