Роби (Роберт)
511 3523
23.07.2019 г., 20:23 ч.  

Обречена любов 

  Поезия
1043 7 14

Такава винаги ще я запомни:

отчаяна, със молещи  очи -

изпълнени със мъка  и огромни...

Гласът задавен в него пак звучи…

 

Той крачките като беглец усилва -

обратно да не тръгне в някой миг

и нежно със ръка да я помилва!...

А във гърдите му напира вик!...

 

Такава участ тя не заслужава –

с най-святото си чувство го дари!..

И в него пари  то като жарава,

дълбока рана сякаш го гори!...

 

Тя връхлетя внезапна и тревожна,

без шанс да оцелее, в лош момент -

една любов, по принцип  невъзможна,

обречена от първия й  ден!...

 

Далеч назад  остават  силуети...

жената със помръкнало лице...

Унило и крайпътните дървета

прощално махат с клоните-ръце...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти е харесал този стих!...
  • Много автори пишат от първо лице,и изразяват лични преживявания,дори си го признават после в коментарите,но ония,които говорят от името на лирически герой и толкова истински го сътворяват,че понякога читателя може да сбърка...Аз веднъж,още много "зелена",се заех да успокоявам да дам съвет!! и авторката дори малко се обиди....Сега вече узрях....Докато в трето лице си е ясно...Но какъвто и да е начина,съвършен си,Роби!
  • Веси, Петре, Светла, привет!...Разбирам, че стихотворението ви е докоснало!...Благодаря за разбирането!...
  • Знам, за какво говориш, Роби...
  • Покъртителни образи!
    - Защо си причиняваме това?
    Не можем да живеем без Любов!
    Въпрос и отговор...
    Сърцето избира болката, но - болка от любов, пред пустотата и забравата.
    Така го усетих аз.
    Поздрави, Роби!
    Бих искал да ти стисна ръката, силно и по мъжки, за това, което си сътворил!
  • Тук вече се задавих .... от буцата в гърлото ми... Прегръщам те, Роби!
  • Добре дошла на страничката ми, valkyrie_88 (Valkyrie)!...
  • Прекрасен стих! А аз съм дамата от него.В момента съм такъв период в живота си, че заради този период си направих втора регистрация, да излея всичко....Изживях всеки ред. Вълшебно! Поплаках.
  • Привет, Пепи!...Разбирам, че те е докоснал този стих!...Правилно си забелязала, че обикновено използвам "аз-формата" в стиховете си, която звучи изповедно и интимно и постига по-голямо внушение като че лирическия герой и авторът са едно и също лице. А тук не съм постъпил така.Нарочно. Радвам се, че пак се е получила връзката "автор-читател", щом те е трогнала творбата ми...Но обикновено пиша от 1 л.ед.ч., някак по-естествено ми идва отвътре!...
    Благодаря, че беше тук!...
  • Много тъжно!... Обикновено, Роби, пишеш в 1 лице ед. ч., а тук - в трето...Аз си го прочетох в 1 лице. Още по-тъжно е и по-въздействащо!... Усеща се болката на лирическия, сякаш изживява вътршна борба. Най-трудно се върви срещу желанието. Все едно да вървиш срещу ураганен вятър. Не става! Помита те! Привидно, всичко е наред, но отвътре си потрошен. И остават рани и белези в душата ти за цял живот. Някои не могат и да продължат напред. Най-добре е да се оставим на течението, за да се радваме на красотата край нас, но разбира се, не винаги обстоятелствата позволяват. Много ме трогна творбата ти!
  • Ангелче, Мариана, благодаря ви!...
  • Благодаря, че спряхте тук, Валя и Жени!...
    Приятна вечер!...
  • мъчително... и така поднесено, че чак боли...
  • и това се случва в тоя живот
Предложения
: ??:??