30 нояб. 2007 г., 10:03

Обречено

834 0 6

Кой ти каза, че ти и аз сме
един за друг?
Виж в моите очи и опитай се
леда да разтопиш.
По-силна съм от тебе, разбери.
Проникнах дълбоко в теб и
яма ще направя в твоето сърце.
Опиташ ли се да ме спреш,
на смърт ще се обречеш.
Оставиш ли ме на свобода,
ще обзема твоя свят и пак
ще владея клетата ти душа.
Проклинай деня, в който
пътищата ни се срещнаха,
но дори и така, знай, че
  болката е част от смъртта -
обречена е на финал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...