30.11.2007 г., 10:03

Обречено

831 0 6

Кой ти каза, че ти и аз сме
един за друг?
Виж в моите очи и опитай се
леда да разтопиш.
По-силна съм от тебе, разбери.
Проникнах дълбоко в теб и
яма ще направя в твоето сърце.
Опиташ ли се да ме спреш,
на смърт ще се обречеш.
Оставиш ли ме на свобода,
ще обзема твоя свят и пак
ще владея клетата ти душа.
Проклинай деня, в който
пътищата ни се срещнаха,
но дори и така, знай, че
  болката е част от смъртта -
обречена е на финал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...