30.11.2007 г., 10:03

Обречено

829 0 6

Кой ти каза, че ти и аз сме
един за друг?
Виж в моите очи и опитай се
леда да разтопиш.
По-силна съм от тебе, разбери.
Проникнах дълбоко в теб и
яма ще направя в твоето сърце.
Опиташ ли се да ме спреш,
на смърт ще се обречеш.
Оставиш ли ме на свобода,
ще обзема твоя свят и пак
ще владея клетата ти душа.
Проклинай деня, в който
пътищата ни се срещнаха,
но дори и така, знай, че
  болката е част от смъртта -
обречена е на финал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...