Nov 30, 2007, 10:03 AM

Обречено

  Poetry » Love
832 0 6

Кой ти каза, че ти и аз сме
един за друг?
Виж в моите очи и опитай се
леда да разтопиш.
По-силна съм от тебе, разбери.
Проникнах дълбоко в теб и
яма ще направя в твоето сърце.
Опиташ ли се да ме спреш,
на смърт ще се обречеш.
Оставиш ли ме на свобода,
ще обзема твоя свят и пак
ще владея клетата ти душа.
Проклинай деня, в който
пътищата ни се срещнаха,
но дори и така, знай, че
  болката е част от смъртта -
обречена е на финал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...